Всички думи, които не изрекох

Преди десет години родителите на Лейла загинаха, докато вадеха Илайъс Кол от горяща сграда. Тя видя всичко, а травмата отне и петте ѝ сетива. Зрението ѝ се върна, но слухът и говорът – не. Илайъс научи жестомимичен език заради нея и ѝ обеща да бъде нейните очи, уши и глас и да ѝ покаже целия свят. Отгледа я семейство Кол. Цялото училище знаеше чие момиче е. Тогава новата ученичка на име Моли превръща училището в игра, а в тоалетната за момчета слухът на Лейла се връща — точно навреме, за да разбере, че Илайъс отдавна е от другата страна на тази игра. Тя не казва нищо. Оставя ги да говорят, да стигат все по-далеч, да снимат, докато един диктофон записва всеки глас, всяка обида, всяка реплика за една саката, която не може да повика помощ. Понася побоите, резервоара за отпадни води, счупените ребра и пази файла. Моли ще чуе собствения си глас, пуснат срещу нея. А когато Илайъс най-накрая се осъзнае и започне да руши всичко, за да ѝ се реваншира, Лейла вече ще е в самолета, заедно с един чичо, чакал десет години нейното обаждане, и ще се учи да изрича първата си дума на глас.